СЛЕД ВТОРОТО СОФИЯ - ПЛЕВЕН
Комещик има счупен крак
и ще напусне спорта
Без него и Ц. Джамбазов, Цоню Ангелов имаше
и ще напусне спорта
Без него и Ц. Джамбазов, Цоню Ангелов имаше
само един противник
Ярослав Комещик
___________
Един от най-добрите наши мотоциклетисти, един от опасните фаворити в състезанието София - Плевен, бе Ярослав Комещик. Ние съобщихме вече, че Ярослав Комещик бе паднал близо до Богров, но ни беше невъзможно да научим последиците от това падане, които за съжаление се оказват по-големи от това, което предполагахме. Ярко Комещик е пред прага да се прости с мотоциклетния спорт, в който той заемаше едно от първите места. Причините, може би, не са толкова опасни, колкото основателни. Нещастното падане на Комещик му струва счупване на малката кост над стъпалото на левия крак. Нещастие сравнително малко, но достатъчно да застави отличния спортист да пази леглото в продължение на повече от 30 дена. Пред свойте близки в клиниката на Д-р Варкони, Ярко Комещик дал декларация че се отказва от този спорт. Ние не вярваме, че Комещик се е уплашил от падането, колкото и лошо да е било то. По скоро, настояването на неговите близки, настояване, което датира от по-рано, са причина да загубим за в бъдеще един добър шампион.
Бившия колоездачен шампион на бързина, Велко Кцаров ни говори следното:
"С колата на Комещик бяхме няколко души на Арабаконак за да наблюдаваме минаването на състезателите. Пръв мина Цоню, който с ръка ни направи някакъв знак, но ние не го разбрахме. На 100-150 метра последва и Иван Стоянов, после Григор Соколов и Георги Желев. Едва от последния научихме, че Комещик е паднал при моста над Богров. Върнахме се на шосето и го срещнахме на 10 километра от мястото където е паднал. Той спря и ни се оплака от силни болки в левия крак. Беше изгубил много минути, което правеше участето му безсмислено. Върнахме се в София и веднага го вкарахме в клиниката на Д-р Варкони, където му направиха рентгенова снимка, която показа, че малката кост над глезена е счупена на три места."
До момента на падането си Комещик е бил пръв с голям аванс пред Григор Соколов, Иван Стоянов и Ц. Ангелов.
(Следва от първа страница)
Както след всяко голямо състезание, така и сега, редно е да се хвърли спокоен поглед върху това, което би могло да се даде. В току що завършилото състезание София - Плевен, имаме на първо място победата на Цоню Ангелов в така наречената голяма категория, машини 500 куб. см. Вярно е, че победата на Цоню не подлежи на никаква критика. Извоювана благодарение на негови лични и тези на машината качества, тази победа идва за сетен път да ни докаже, че в негово лице българиския мотоциклетен спорт има един голям шампион. Но от друга страна, не без основание трябва да се съжалява, че тази победа беше изтръгната от един само противник, а именно, Иван Стоянов. Падането на комещик и неучастието на Ценко Джамбазов ни лишиха да видим една по-трудна борба, от която победителя Цоню Ангелов би имал повече право да се гордее.
С това не искаме да подценяваме нито Иван Стоянов, нито другите конкуренти от голямата категория. Григор Соколов например, е повече от достоен противник за Цоню, но ние в никой случай неможем да сравним неговата машина с тази на победителя. Соколов се състезава с обикновена туристическа ДКВ машина, която може да развие максимум 105 км., докато специалните спортни, фрезирани машини БМВ на Цоню Ангелов или Иван Стоянов "дигат" лесно над 150 в час. Като се има предвид, ще бъде справедливо да разделим участниците в голямата категория на две класи. В първата класа ще сложим Иван Стоянов, Цоню Ангелов, Ценко Джамбазов и Ярослав Комещик, а във втората - всички останали.
Това по отношение качествата на машините. Ако, обаче, вземем предвид качествата на хората, ще трябва да прибавим към казаните по-горе от първата класа още Григор Соколов, Георги Желев, Ангел Фотев и Велко Кацаров, ако разбира се, той бе взел участие.
Цоню Ангелов се класира пръв, повтаряме, благодарение на своите изключителни качества на смел, но същевременно и разумен бегач. За неговата опбеда, обаче, има и същата заслуга и неговата отлична машина, на която изключително се дължат 3-те минути аванс пред Иван Стоянов, който по нищо не отстъпва на Цоню. Стоянов доказа, че не случайно е знаменосец на Мото клуба и не случайно е бил победител в първото София - Плевен през 1938 г. Той Също бяга със спортна БМВ машина, но тази машина е значително по-стара и при най-добър случай неможе да даде повече от 130 в час. И ако аванса на Цоню не е значително голям, това се дължи на лошия път и на завоите, където Иван Стоянов няма противник.
Победата на Цоню би имала най-после още по-голяма цена, ако бегачи като Григор Соколов, Георги Желев и Ангел Фотев имаха еднакви с него машини.
Трябва да подчертаем, че в София - Плевен, завършиха общо по-малко състезатели от колкото в София - Пловдив. Докато, обаче, в Пловдив изненадата дойде от малките ДКВ - 100, сега имаме изключителното постижение на зелената "Вандерер" 118 куб. см., с която, без нито един дефект Ангел Фотев застана на 7-мо място в главното класиране и пръв в своята категория. За Ангел Фотев като мотрист може да се кажат само хубави работи. С една по-мощна машина той би бил опасен съперник на Цоню Ангелов и на всички от първата класа. На Фотев не липсва нито смелост нито рутина, което той е доказал на няколко пъти. Ако вземем предвид неговата двутактова моторетка от 118 кубика и направим сравнение с машините БМВ и ДКВ - 500 кубика, можем да намерим основания само за добри референции, както за машината на Вандерер, така и за личните качества на Ангел Фотев.
Наред с Фотев ще трябва да кажем също хубави работи за Иван Михайлов и Владимир Миладинов, както и за неоспоримите големи качества на новия модел ДКВ -125. Пръв от втората категория, Владимир Миладинов, ни даде постижение, което доказва не само неговите лични качества на добър карач, но така също и тези на новия модел ДКВ - 125, наричан между мотористите, "Щуката". Едно сравнение с много от големите машини, това което показаха ДКВ - 125, ще бъде само от полза на представителите Мартинов, Обретенов и Сие. Иван Михайлов, пак със същото моторче е класиран на 9-то място от всички 15 пристигнали бегачи. Но ако вземем предвид неговото закъснение при тръгването, официално признато за 6 минути, ще трябва да го поставим на 8-мо място, веднага след Ангел Фотев, от когото ще го делят само 11 секунди. Както на пистата, така и в шосейното състезание, Иван Михайлов доказа, че и в мотора може да има такъв голям успех, както имаше и като колоездач.
От втората категория, Войно Селянов заслужава особени адмирации най-вече за неговия дух и постоянство. Машината на Войно, "Пух-200" е негодна за подобно изпитание, не само защото няма качества да се бори с "щуките дкв 125", но защото е много износена, за да търсим издържливоста, нужна за едно напрежение от 180 км.
За Ас. Бобевски и бай Иван Василев не може освен да кажем също хубави работи. И двамата претендираха за изключване от трета категория машината на Ангел Фотев, която имала 118 куб. вместо 100, каквито са тези на Бобевски и Василев. Но ние не вярваме, че мото-клуба ще вземе предвид един подобен протест, защото 118 кубика са много по-близо към 100-те, от колкото към 250 кубика, в която категория искат да сложат Фотев.
Велко Кацаров за падането на
Комещик
Бившия колоездачен шампион на бързина, Велко Кцаров ни говори следното:
"С колата на Комещик бяхме няколко души на Арабаконак за да наблюдаваме минаването на състезателите. Пръв мина Цоню, който с ръка ни направи някакъв знак, но ние не го разбрахме. На 100-150 метра последва и Иван Стоянов, после Григор Соколов и Георги Желев. Едва от последния научихме, че Комещик е паднал при моста над Богров. Върнахме се на шосето и го срещнахме на 10 километра от мястото където е паднал. Той спря и ни се оплака от силни болки в левия крак. Беше изгубил много минути, което правеше участето му безсмислено. Върнахме се в София и веднага го вкарахме в клиниката на Д-р Варкони, където му направиха рентгенова снимка, която показа, че малката кост над глезена е счупена на три места."
До момента на падането си Комещик е бил пръв с голям аванс пред Григор Соколов, Иван Стоянов и Ц. Ангелов.
(Следва от първа страница)
Както след всяко голямо състезание, така и сега, редно е да се хвърли спокоен поглед върху това, което би могло да се даде. В току що завършилото състезание София - Плевен, имаме на първо място победата на Цоню Ангелов в така наречената голяма категория, машини 500 куб. см. Вярно е, че победата на Цоню не подлежи на никаква критика. Извоювана благодарение на негови лични и тези на машината качества, тази победа идва за сетен път да ни докаже, че в негово лице българиския мотоциклетен спорт има един голям шампион. Но от друга страна, не без основание трябва да се съжалява, че тази победа беше изтръгната от един само противник, а именно, Иван Стоянов. Падането на комещик и неучастието на Ценко Джамбазов ни лишиха да видим една по-трудна борба, от която победителя Цоню Ангелов би имал повече право да се гордее.
С това не искаме да подценяваме нито Иван Стоянов, нито другите конкуренти от голямата категория. Григор Соколов например, е повече от достоен противник за Цоню, но ние в никой случай неможем да сравним неговата машина с тази на победителя. Соколов се състезава с обикновена туристическа ДКВ машина, която може да развие максимум 105 км., докато специалните спортни, фрезирани машини БМВ на Цоню Ангелов или Иван Стоянов "дигат" лесно над 150 в час. Като се има предвид, ще бъде справедливо да разделим участниците в голямата категория на две класи. В първата класа ще сложим Иван Стоянов, Цоню Ангелов, Ценко Джамбазов и Ярослав Комещик, а във втората - всички останали.
Това по отношение качествата на машините. Ако, обаче, вземем предвид качествата на хората, ще трябва да прибавим към казаните по-горе от първата класа още Григор Соколов, Георги Желев, Ангел Фотев и Велко Кацаров, ако разбира се, той бе взел участие.
Цоню Ангелов се класира пръв, повтаряме, благодарение на своите изключителни качества на смел, но същевременно и разумен бегач. За неговата опбеда, обаче, има и същата заслуга и неговата отлична машина, на която изключително се дължат 3-те минути аванс пред Иван Стоянов, който по нищо не отстъпва на Цоню. Стоянов доказа, че не случайно е знаменосец на Мото клуба и не случайно е бил победител в първото София - Плевен през 1938 г. Той Също бяга със спортна БМВ машина, но тази машина е значително по-стара и при най-добър случай неможе да даде повече от 130 в час. И ако аванса на Цоню не е значително голям, това се дължи на лошия път и на завоите, където Иван Стоянов няма противник.
Победата на Цоню би имала най-после още по-голяма цена, ако бегачи като Григор Соколов, Георги Желев и Ангел Фотев имаха еднакви с него машини.
ТЕЗИ ОТ ДРУГИТЕ КАТЕГОРИИ
Трябва да подчертаем, че в София - Плевен, завършиха общо по-малко състезатели от колкото в София - Пловдив. Докато, обаче, в Пловдив изненадата дойде от малките ДКВ - 100, сега имаме изключителното постижение на зелената "Вандерер" 118 куб. см., с която, без нито един дефект Ангел Фотев застана на 7-мо място в главното класиране и пръв в своята категория. За Ангел Фотев като мотрист може да се кажат само хубави работи. С една по-мощна машина той би бил опасен съперник на Цоню Ангелов и на всички от първата класа. На Фотев не липсва нито смелост нито рутина, което той е доказал на няколко пъти. Ако вземем предвид неговата двутактова моторетка от 118 кубика и направим сравнение с машините БМВ и ДКВ - 500 кубика, можем да намерим основания само за добри референции, както за машината на Вандерер, така и за личните качества на Ангел Фотев.
Наред с Фотев ще трябва да кажем също хубави работи за Иван Михайлов и Владимир Миладинов, както и за неоспоримите големи качества на новия модел ДКВ -125. Пръв от втората категория, Владимир Миладинов, ни даде постижение, което доказва не само неговите лични качества на добър карач, но така също и тези на новия модел ДКВ - 125, наричан между мотористите, "Щуката". Едно сравнение с много от големите машини, това което показаха ДКВ - 125, ще бъде само от полза на представителите Мартинов, Обретенов и Сие. Иван Михайлов, пак със същото моторче е класиран на 9-то място от всички 15 пристигнали бегачи. Но ако вземем предвид неговото закъснение при тръгването, официално признато за 6 минути, ще трябва да го поставим на 8-мо място, веднага след Ангел Фотев, от когото ще го делят само 11 секунди. Както на пистата, така и в шосейното състезание, Иван Михайлов доказа, че и в мотора може да има такъв голям успех, както имаше и като колоездач.
От втората категория, Войно Селянов заслужава особени адмирации най-вече за неговия дух и постоянство. Машината на Войно, "Пух-200" е негодна за подобно изпитание, не само защото няма качества да се бори с "щуките дкв 125", но защото е много износена, за да търсим издържливоста, нужна за едно напрежение от 180 км.
За Ас. Бобевски и бай Иван Василев не може освен да кажем също хубави работи. И двамата претендираха за изключване от трета категория машината на Ангел Фотев, която имала 118 куб. вместо 100, каквито са тези на Бобевски и Василев. Но ние не вярваме, че мото-клуба ще вземе предвид един подобен протест, защото 118 кубика са много по-близо към 100-те, от колкото към 250 кубика, в която категория искат да сложат Фотев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар