Поява и рзвитие на мотоциклета в България
Мотоциклимът у нас почва развитие след свършването на миналата война, когато мнозина у нас по една случайност можаха да се снабдят с евтини мотоциклети, както с кошове така и без кошове - изоставени военни машини. Разбира се, макар и не съвършени тия машини възбудиха интереса и желанието както на техните собственици, така и на много други запалени вече спортисти, да почувстват удоволствието на новата и по-съвършена машина. Инициативата да бъде удовлетворен този стремеж, взеха няколко известни и добри наши търговски фирми. И така, към 1924 - 25 г., ние вече имахме представителства на мотоциклетите: D-rad, B.S.A., Griffon, Indian, Peugeot и др. Цените през тея времена бяха сравнително скъпи, като варираха между 42 - 62 000 лв. за соло машини, като се има предвид, че тогава машините под 500 куб. см. бяха рядкост, тъй като и за онова време малко можеше да се има доверие в мощността и издържливостта на машина под 500 куб. см.
Купувачи тогава бяха в болшинството си млади хора - запалени спортисти, желаещи да стават "герои на кормилото" или семейни хора, имащи желанието с една по-голяма машина с кош, след всекидневното еднообразие и работа, да излязат със семейството си в неделен или празничен ден извън града на чист въздух. Разбира се, мотоциклета, тогава още нямаше нужния престиж като превозно средство, на което да се гледа с доверие, поради това, че у нас беше още "новост", а и не беше така съвършен технически, какъвто е днес. Обществото и гражданите (особено старите консерватори) гледаха на мотоциклето като опасно дяволско колело, което са пръщи и вдига шум по улиците. През това време група привърженици на мотоциклетизма - ветерани - мотоциклетисити образуваха "първия български мотоциклетен клуб" с цел да създадат една общност и другарство между тогавашните мотоциклетисти, а също така и да създадат една организация, която да наложи повече престиж и доверие в обществото на това съсловие от спортисти - идеалисти, които бяха готови да дадат и направят всичко за развитието на мотоциклетизма у нас. Въпреки големите трудности и лоши условия, нашия клуб успя да развия много дейна работа и да наложи извънредно голям интерес в обществото към мотоциклетния спорт. Ние дори имахме честта през 1931 - 1932 г. да каним почти всички първокласни европейски бегачи като братя Хубман, Килмайер, Шисевайс, Бекет, Сьоренсен, граф Чорни, Кантакузино и др. на състезание с нашите първенци - състезатели.
Всичко това беше, разбира се, една отлична пропаганда за мотоциклета, но все пак на него се гледаше като на средство за спортна емоция, без да се обръща някога сериозно внимание за неговата икономична поддръжка и удобно и практично стопанисване. Но с течение на времето, мотоциклетното производство, съобразявайки се с новите условия, а именно новите модерни пътища, необходимостта от бързо и икономично превозно средство при грамадното развитие на търговско-стопанския живот, създадоха новите, мога да кажа, класичски машини от 100, 125 и 200 куб. см. На тези машини, като се пресметне гориво, амортизация и вложен капитал, гуми, техническа поддръжка, такси и др. - едва излиза под 1 лв. километъра. Освен това, като се има предвид, че всеки опитен ездач може да използва тези машини за двама души, и разполага със собствено превозно средство, неможе да се иска по-практично и по-евтино съобщително средство, особено сега, когато при днешното темпо на стопанския и обществен живот е нужна бързина и сигурност. Техническото съвършенство на тия миниатюрни машини поради своята мощност, икономичност, бързина, удобна манипулация и поддръжка, привлече вниманието и на други съсловия, като земеделци, стопански деятели, търговци пътници и изобщо хора, които купуват мотоциклета не за спорт или удоволствие, а за рентабилност и работа. По-големите машини, от 200 куб. нагоре, са вече търсени и купувани от обществено отговорни служни: войската, държавната полиция, стопанско-икономични предприятия, държавно-пропагандни организации и др. Всичко това показва, че днес вече трябва да се гледа на мотоциклета като на един необходим двигател на културно-стопанския живот у нас. Затова и наложително би било една по-голяма заинтересованост от държавата и съответните и институции, като направят всички възможни улеснения за лансирането на мотоциклета, който, като превозно средство, отдавна вече е фактор в стопанско-икономическия и културен живот на Европа.
Всичко това беше, разбира се, една отлична пропаганда за мотоциклета, но все пак на него се гледаше като на средство за спортна емоция, без да се обръща някога сериозно внимание за неговата икономична поддръжка и удобно и практично стопанисване. Но с течение на времето, мотоциклетното производство, съобразявайки се с новите условия, а именно новите модерни пътища, необходимостта от бързо и икономично превозно средство при грамадното развитие на търговско-стопанския живот, създадоха новите, мога да кажа, класичски машини от 100, 125 и 200 куб. см. На тези машини, като се пресметне гориво, амортизация и вложен капитал, гуми, техническа поддръжка, такси и др. - едва излиза под 1 лв. километъра. Освен това, като се има предвид, че всеки опитен ездач може да използва тези машини за двама души, и разполага със собствено превозно средство, неможе да се иска по-практично и по-евтино съобщително средство, особено сега, когато при днешното темпо на стопанския и обществен живот е нужна бързина и сигурност. Техническото съвършенство на тия миниатюрни машини поради своята мощност, икономичност, бързина, удобна манипулация и поддръжка, привлече вниманието и на други съсловия, като земеделци, стопански деятели, търговци пътници и изобщо хора, които купуват мотоциклета не за спорт или удоволствие, а за рентабилност и работа. По-големите машини, от 200 куб. нагоре, са вече търсени и купувани от обществено отговорни служни: войската, държавната полиция, стопанско-икономични предприятия, държавно-пропагандни организации и др. Всичко това показва, че днес вече трябва да се гледа на мотоциклета като на един необходим двигател на културно-стопанския живот у нас. Затова и наложително би било една по-голяма заинтересованост от държавата и съответните и институции, като направят всички възможни улеснения за лансирането на мотоциклета, който, като превозно средство, отдавна вече е фактор в стопанско-икономическия и културен живот на Европа.
К. Атанасов (Кокето)
Няма коментари:
Публикуване на коментар